Science-BG Форуми Science-BG
Science-BG
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

В момента е: Нед 15 Сеп 2019, 10:31
Часовете са според зоната UTC + 3 (DST in action)
 Главната страница » Разни » Свободен форум
Посвещава се на децата от 60те, 70те и 80те години на 20 век
Модератори: Bibi, IvO™
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Автор Съобщение
Krusteva


Регистриран на: 04 Мар 2007
Мнения: 387
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 19 Апр 2007, 22:37    Заглавие:  Посвещава се на децата от 60те, 70те и 80те години на 20 век  

fantomas ми го прати ония дни, но гледам, че е впечатлило не само мен, а доста хора из нет пространството, затова реших да го постна и тук...



Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

_________________
Being powerful is like being a lady. If you have to tell people you are, you aren't.

Margaret Thatcher
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
vuker84

Регистриран на: 28 Мар 2007
Мнения: 165

МнениеПуснато на: Пет 20 Апр 2007, 10:23    Заглавие:  

Наистина прекрасен текст - напомня ми наистина за времето, когато бях малък и страшно ми липсва - тогава лесно в играта си намираше приятели, нямаше врагове. А тогава какви рани и чупения на глави бяха - а сега какво? - най-много да се блъсна в някой клон или бариера. А и игрите колко се промениха - аз съм привърженик и на интелектуалните и най-вече на спортните игри (в които участват живи хора) - а ето появиха се компютърните зали и дочувах лапетиите как ядосано викат "Що ме утрепа бе п...", а после и интернетът се премести в домовете и задникът ти залепна за седалката, слушалките срастнаха с ушите ти, както и микрофона за устата ти (образно казано) - вече малцина продължават да играят карти ( ако не е онлайн или срещу тъпия компютър) - колко от вас са играли наскоро игри като Бридж, Блато, Ахел, Вист, Парички, Муш, Кент, Черна Донка, 1000 и да не изброявам още други, които съм играл доскоро.
Сега, а и преди ми се струваше тъпо някой да почне да пише SMS-и като луд в мое присъствие. Сега наистина може да загубиш много лесно връзката с приятелите - я някой си е сменил номера или пък го няма известно време и вече забравяш, че съществува такъв човек.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
DarkSaber


Регистриран на: 06 Мар 2007
Мнения: 25

МнениеПуснато на: Пет 20 Апр 2007, 11:15    Заглавие:  

цък за по-голям ефект може да разгледате и медиа-файлчетата , но това което ме трогна тотално бе:
"77.Ваша первая неразделенная любовь - Наташа Гусева, "миелофон"..." ....даммм...
"86.Дезодорант - это два флакончика болгарского "Жасмин" после трех часов очереди."

"177:Вы крали карбид на стройке, металлический натрий - в школьном химическом кабинете, пропитывали газету селитрой, в "Фотоматериалах" покупали фиксаж, а в универмаге - таблетки гидроперит. То-то был шорох!" -- еееех тук вече бях просълзен , за металния натрий , карбида и амониевата селитра мога да говоря с часове .....
"178.Вы помните ключевое слово эпохи для филателистов - "Монгол Шуудан"." -- помня , все още ги пазя ...

"183.Вам знакома дивная дисциплина «Основы информатики и вычислительной техники», и вы работали на практике за компьютерами БК с носителями на магнитной ленте. На худой конец за перфораторами." -- само дето ние работехме на ПРАВЕЦ 82 ...
"244.Строительные патроны это вещь!" -- това все едно аз съм го писал , хи хи още пазя два-три за спомен...
"В летние каникулы между девятым и десятым классом - безумно круто: поездка в Чехословакию (Болгарию) по обмену. Списки счастливчиков утверждаются за год." -- :) ...

цък цък цък цък цък
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Dockera


Регистриран на: 05 Мар 2007
Мнения: 8

МнениеПуснато на: Пет 20 Апр 2007, 15:36    Заглавие:  

е?
след 40 години ще има такъв текст и за нашето поколение...
и пак ще се гледат снимки с носталгия...
и въпреки технологичния скок децата пак ще си подскачат по своему щастливи около стария Док... :)

_________________

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » Разни » Свободен форум
:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
Categories Hierarchy 2.1.6d © 2003-2006 Ptirhiik RPGnet-Fr
Adaptation provided by Craterz.com
[ Time: 0.0501s ][ Queries: 21 (0.0029s) ][ GZIP on - Debug on ]